• Краят на реформата

  Когато нещата някъде тръгнат на зле, има само две възможности: те да се оправят или да тръгнат още по-зле.

  Реформата във Фирмата тръгна на зле още от самото начало. Имаше период, когато всички казваха, че боксува, имаше друг период, когато всички казваха, че няма такава…

  Но накрая настъпи часът на истината – реформата тръгна с пълна сила и с невероятната мощ на лавина помиташе всичко старо след себе си.

  И нещата тръгнаха … нанякъде. Хората – също.

  И над всички изгря кокетната усмивка на една позастаряла, но преуспяла чиновничка и сгърченият поглед на един преуспял, но позастаряващ бизнесмен…

  И стана чудо. Като в добрите стари приказки, дойде време лошите да бъдат наказани. И те бяха.

  И дойде време лошото да бъде забравено. И то беше.

  И дойде времето на сбъднатите желания: от всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите…

  Писаните закони и наредби във фирмата бяха забравени – те вече не бяха нужни. Съзнанието на служителите достигна немислими висини – те вече сами се предлагаха за наказание. Работата с клиентите достигна немислими дълбини: те вече сами се молеха да платят, за да бъдат обслужени.

  И Фирмата стана първият остров в републиката, където се проведе истинска реформа, която даде истински и пазарни резултати. Можем само да се надяваме, че управленските кадри в цялата страна, във всички дейности и нива, притежават същото равнище и начин на мислене, защото само в такъв случай можем да заявим на езика на Фидел лелеяното: „Венсеремос!“

• Новините на първи април

  В отговор на нуждите на Германия от компютърни специалисти Фирмата реагира светкавично със своето предложение: инж. К.А.-Гигата, известен повече като водещ Интранет-новините за България, да бъде дългосрочно командирован в Германия, където да помогне за по-нататъшното технологично развитие на страната, която той с право може да нарече своя родина. Г-н Гигата отдавна съдейства за обмяната на опит между двете страни в областта на компютрите и комуникациите. В новото си амплоа на съветник и водещ специалист той ще може още веднъж да разгърне своите възможности. Колегите, които той оставя тук, му желаят от сърце дългогодишен престой в Германия и не се съмняват, че Гигата ще смае по гигантски тясно скроените немски и чужди специалисти.

  В конфузна ситуация изпаднали преди броени дни служителите на фирмата, решили да изненадат приятно своя шеф, посрещайки го вкупом на летището при завръщането му от поредно официално посещение в Германия. За голяма тяхна изненада близо час след кацането на самолета, докато те все още се надявали да видят своя патрон на летището, той се обадил на един от мобилните телефони и с доста рязък тон попитал защо не са подготвили навреме площадката за кацане на личния му хеликоптер. По-късно било установено, че причина за създалата се неразбория е напускането на поредната секретарка, която – съгласно изискванията на фирмата – единствена разполагала с точните данни по пристигане на Управителя.

  Дългогодишната мениджърка и дама номер едно на Фирмата най-сетне беше освободена от изпълняваните от нея длъжности поради напреднала възраст и крайна некомпетентност – разкри специално за брой 9 на вестник „Свободен плебс“ източник, пожелал да остане анонимен. Мярката за отклонение влиза в сила на 1. април 2000 година за период до следващото излизане на вестника.

• Кралят на реформата

  Когато става въпрос за крал, хората обикновено си го представят гол. Още повече, ако той по някакъв начин е свързан с думичката „реформа“. За разлика от актуалния стил на съвременниците си обаче, нашият вестник няма за цел да разкрива порнографски подробности от живота на който и да било.

  Както винаги досега, и в този брой ние просто ще продължим да ви информираме за най-добрите измежду най-добрите. Също като Елвис и той никога не е носил истинска корона, но осанката, поведението и безапелативността на изказванията му са най-сигурният начин да разберете същността на този човек – крал и господар по своя воля, съчетал традиционни американски ценности с балканска предприемчивост.

  Днес, когато реформата е вече факт, можем с нескривано възхищение да кажем, че той беше единственият служител, успял да се съхрани и израсне в условията на йерархична надпревара. Нещо повече – той беше кадровикът в сянка, човекът, без чието самобитно мнение и навременна информираност решенията на ръководството нямаше да бъдат същите; единственият, пред който прекланя глава дори желязната първа дама на фирмата.

  Той е героят на новото време, доказал на практика, че не е необходимо да се учиш, за да сполучиш.

  Защото той притежава всички необходими качества, присъщи на новите крале: силата на парите и сбъднатата американска мечта.

• Виц парад

  Специална притурка към първоаприлския брой на „Свободен плебс“.
  Автор на вицовете е самият главен редактор на вестника.

   
  Извикали Шерлок Холмс, за да разследва безследното изчезване на поверителен факс.
  Той погледнал дедуктивно тук, подушил дедуктивно там, всмукнал дедуктивно от лулата си и отсякъл:
  – Скинарите! Търсете факса при скинарите!
  След което отишъл да си получи хонорара.
  Шефът се почесал по главата и се обърнал към асистента на Холмс:
  – Кажете ми, драги Уотсън, като доктор на доктор – какво имаше предвид вашият приятел със своето изказване?
  – Елементарно, колега – отвърнал Уотсън. – Прословутото възпитание на Холмс му пречи да използва думи като „плешив“, „мазен“, „тъп“ или „непотребен“. Огледайте служителите си в офиса и ще разберете кой от тях е забутал факса между книжата си.

  

  Разярен служител отива при завеждащата отдел „Кадри“, като развява фиша със заплатата си:
  – Я ми кажи, откъде се взеха тия ненормални удръжки?
  – Ами… той, техническият ръководител определя коефициентите… – отговаря заплетено госпожа кадровичката.
  – Ти мене за маймун ли ме имаш? Да не съм ви мъртва душа, та да си правите каквото искате с мен!
  Като чува това, госпожата се стряска, отваря уста и изхвърча от кабинета си. След секунди я виждат да влиза при Управителя. Малко преди да затвори вратата, офис-мениджърката чува прочувствения глас на колежката си:
  – Шефе, пак е изтекла информация!

  

  Иванчо е наел Марийка за келнерка в ресторанта си и я учи да разпознава важните от маловажните клиенти.
  На една маса седи сладкодумна групичка. От разговорите се разбира, че това са служители на българския клон на световноизвестна фирма.
  – Иванчо, Иванчо,там са шефовете на фирмата! – дърпа го за ръката Марийка.
  – Защо мислиш така? – поглежда я изпитателно Иванчо.
  – Ами я виж колко храна поръчаха, какъв голям бакшиш ми дадоха!
  – А фактура поискаха ли?
  – Не – отвръща Марийка.
  – Е, тогава да знаеш: това са сервизните специалисти, не са шефове.
  На другия ден пристига друга компания от същата фирма. След като плащат, Марийка тържествуващо показва фактурата на Иванчо:
  – Виж, Иванчо, този път беше шефът. И клиенти имаше с него.
  – А каква фактура поиска? – полюбопитствал Иванчо.
  – Дървена – отговорила Марийка.
  – Не е това шефът, най-обикновен търговец е бил.
  – Че откъде-накъде! – нацупила се Марийка. – По какво го познаваш?
  – Ам’ че по фактурата – подсмихнал се Иванчо. – Дава обяд за трима, а ще пише в отчета си, че са били петима – хем по-големи разходи ще му се признаят, хем по-голям брой клиенти ще му се водят по проектите.
  След няколко дни на една от Марийкините маси се настанява голяма шумна компания. Всички ядат и пият до насита, а накрая при плащането изискват фактура, касови бележки и още куп документи – пак на името на световноизвестната фирма.
  Марийка разтревожено се втурва при Иванчо:
  – Иванчо, този начело на масата е някакъв мошеник! Погледни какво ми иска! А и фактурата да включва дори клечките за зъби. Че нали те са безплатни?
  – Ех, Марийке, Марийке, няма да се научиш ти! Ами че това е големият шеф – яде, пие с приятели и всичко му е платено от голямата фирма. Па ако може и малко аванта да пипне, най му е благо на душата.

Отговорите изпращайте на познатия адрес: отдел „Досиета“. Наградите зависят от степента на лоялност на дадения отговор. Както знаете, тези награди не са материални, но остават за цял живот. Не играйте, за да спечелите!