Специална притурка към първоаприлския брой на „Свободен плебс“.
Автор на вицовете е самият главен редактор на вестника.
Извикали Шерлок Холмс, за да разследва безследното изчезване на поверителен факс.
Той погледнал дедуктивно тук, подушил дедуктивно там, всмукнал дедуктивно от лулата си и отсякъл:
– Скинарите! Търсете факса при скинарите!
След което отишъл да си получи хонорара.
Шефът се почесал по главата и се обърнал към асистента на Холмс:
– Кажете ми, драги Уотсън, като доктор на доктор – какво имаше предвид вашият приятел със своето изказване?
– Елементарно, колега – отвърнал Уотсън. – Прословутото възпитание на Холмс му пречи да използва думи като „плешив“, „мазен“, „тъп“ или „непотребен“. Огледайте служителите си в офиса и ще разберете кой от тях е забутал факса между книжата си.
Разярен служител отива при завеждащата отдел „Кадри“, като развява фиша със заплатата си:
– Я ми кажи, откъде се взеха тия ненормални удръжки?
– Ами… той, техническият ръководител определя коефициентите… – отговаря заплетено госпожа кадровичката.
– Ти мене за маймун ли ме имаш? Да не съм ви мъртва душа, та да си правите каквото искате с мен!
Като чува това, госпожата се стряска, отваря уста и изхвърча от кабинета си. След секунди я виждат да влиза при Управителя. Малко преди да затвори вратата, офис-мениджърката чува прочувствения глас на колежката си:
– Шефе, пак е изтекла информация!
Иванчо е наел Марийка за келнерка в ресторанта си и я учи да разпознава важните от маловажните клиенти.
На една маса седи сладкодумна групичка. От разговорите се разбира, че това са служители на българския клон на световноизвестна фирма.
– Иванчо, Иванчо,там са шефовете на фирмата! – дърпа го за ръката Марийка.
– Защо мислиш така? – поглежда я изпитателно Иванчо.
– Ами я виж колко храна поръчаха, какъв голям бакшиш ми дадоха!
– А фактура поискаха ли?
– Не – отвръща Марийка.
– Е, тогава да знаеш: това са сервизните специалисти, не са шефове.
На другия ден пристига друга компания от същата фирма. След като плащат, Марийка тържествуващо показва фактурата на Иванчо:
– Виж, Иванчо, този път беше шефът. И клиенти имаше с него.
– А каква фактура поиска? – полюбопитствал Иванчо.
– Дървена – отговорила Марийка.
– Не е това шефът, най-обикновен търговец е бил.
– Че откъде-накъде! – нацупила се Марийка. – По какво го познаваш?
– Ам’ че по фактурата – подсмихнал се Иванчо. – Дава обяд за трима, а ще пише в отчета си, че са били петима – хем по-големи разходи ще му се признаят, хем по-голям брой клиенти ще му се водят по проектите.
След няколко дни на една от Марийкините маси се настанява голяма шумна компания. Всички ядат и пият до насита, а накрая при плащането изискват фактура, касови бележки и още куп документи – пак на името на световноизвестната фирма.
Марийка разтревожено се втурва при Иванчо:
– Иванчо, този начело на масата е някакъв мошеник! Погледни какво ми иска! А и фактурата да включва дори клечките за зъби. Че нали те са безплатни?
– Ех, Марийке, Марийке, няма да се научиш ти! Ами че това е големият шеф – яде, пие с приятели и всичко му е платено от голямата фирма. Па ако може и малко аванта да пипне, най му е благо на душата.