Умеем ли да празнуваме и знаем ли какво празнуваме?
Размисли в празничната вечер
През последните години наближаването на големия български празник Свети Трифон Зарезан се съпътства с появата на шоколадени лакомства във вид на цели и назъбени сърца, маркирани на латински. По този начин хората, които стоят начело на държавата, съвместно с медиите, които отчаяно си търсят теми за писане, дават своя принос за европеизирането на българските традиции.
Помислете колко по-фино изглежда предлагането под път и над път на шоколадови сърца в сравнение с подобно повсевместно предлагане на български вина и други зарезански напитки! Така вместо пияницата Трифон всички истински български европейци ще почетат кавалера Валентин.
А останалите, които все още не разбират смисъла на циливилизационния избор, ще подрязват голи лозови пръчки и ще лежат под канелките в избите си. Нека си попростеят още малко, защото когато един ден си обявим и Ден на благодарността – без балканска алтернатива, ще трябва да ядат и пуешко, и да благодарят на тъщите си, и да правят комплименти на шефовете си. Така е то в Европата! (а бе, май това е атлантически обичай, ама нейсе! – важен е изборът!).
Въпросът кой светия да почетем на 14-ти февруари има обаче и друго измерение. То също е свързано с политика, но с тази, която по-добрата половина на човечеството ежедневно провежда спрямо по-неоправната. Проведените социологически проучвания показват, че 90% от жените са склонни да празнуват Св. Валентин, докато при мъжете този процент е далеч по-малък, когато говорим за доброволност, а не за дълг.
Обяснението на това явление се съдържа в различните светоусещания на мъжете и жените. Св. Валентин за жените означава внимание, разбиране, нежност, незабравими мигове, а Св. Трифон е само един повод за хиперболизиране на ежедневните им преживявания. При мъжете усещанията са обратни: Св. Трифон означава незабравими мигове, разбиране, празнично настроение, а Св. Валентин е още един повод за хиперболизиране на ежедневните натяквания.
Изследванията сочат, че празникът на Св. Трифон се е появил още в далечна древност. Десетилетия и столетия наред мъжете официално излизали сами на този ден и официално се напивали. Появили се измежду тях обаче и достатъчно малодушни, за да вземат половинките си на празника. Жените, естествено, не могли да приемат задушевната връзка с виното и решили да култивират и този празник. Както и във всичко останало, те въвлекли в своите планове нищо неподозиращите трифоновци и с времето успели да им внушат, че Св. Валентин е празник за истинските мъже, а Св. Трифон е за пропадналите. Затова и днес медиите предпочитат да говорят за валентинки, свещи и любов, вместо за изконните лозарско-винарски вълнения.
Но – лошо нЕма. Вдигнете чашите, защото и за двата празника тостът е един: НАЗДРАВЕ!