Вече не е кулоарна клюка, че някой ще си тръгва. Не е служебна тайна и името на напускащия. Единственият мистериозен момент е причината, поради която авторитетен и полезен служител може да се окаже внезапно маловажен и неподходящ. В такива случаи французите казват: „Шерше ла фам“. Тук ще направим изричната уговорка, че този крилат израз не бива да се разглежда от читателите като подстрекателство към хуманитарно разследване и саморазправа. След като фирменото ръководство е направило своя цивилизационен избор, ние не можем да не се съгласим с очевидната целесъобразност на взетите решения.
Обусловеността на подобно решение от страна на топ-мениджърите идва от нестихващия стремеж към създаване на една ефективна фирмена структура, отговаряща на изискванията на днешните реалности. В случая не става въпрос само за даване път на младите, а за загърбване на цяла една фирмена стратегия, почиваща върху необмисления авторитет и неясна представа за сферата на влияние на странична на ръководството фигура.
Нови начини за осигуряване на средства, ново разпределение на приоритетите в разходите, ново отношение към партньорите и клиентите – това са част от бъдещите основни точки в програмата на фирменото ръководство за развитие в следващото хилядолетие. Многобройните анализи и тестови ситуации сочат, че опитът и компетентността не могат да продължават да бъдат водещи в една система на модерни пазарни отношения, където персоналният имидж е от особено значение. Необходимостта от нови схеми и лица, отговарящи на строги показатели за личностни и делови качества, е недвусмислена.
Затова не се сърди, Ван! Крачка встрани или назад – няма значение. Важна е крачката. А ние с нетърпение очакваме продължението на филма. Неговото заглавие – както преди години ненапразно го е формулирал Людмил Кирков, може да бъде само едно: „Не си отивай!“.