„Царят дава, пъдарят не дава“ – гласи старата народна мъдрост. От времената на монархията, през социализма, та до демокрацията, не само нищо не се е променило в старата народна мъдрост, но и нищо не бива да се промени.
Модерният мениджмънт изисква една добре обмислена легализация на пъдаря – както в личностен, така и в йерархичен план. Като психика и манталитет пъдарят е най-подходящият служител за запознаване на ръководството с мислите, настроенията и плановете на останалите служители, тъй като по правило неговото образование не му позволява да изпълнява по-квалифицирани дейности. Без да се изключва основната му дейност – да опазва и доразвива имуществото на шефа (респ. на царя), пъдарят трябва да бъде въведен в основните стратегически планове на ръководството, за да може чрез неговата уста и нагласа тези планове да бъдат оповестени на всички служители, т.е. популяризирани по подходящ начин.
Пъдарят като доверено лице не е нещо ново за хората, които цял живот са се занимавали с управление на други хора. Неговата преданост се гарантира не от идейни и емоционални подбуди, а от най-преките, първични рефлекси за самосъхранение: той знае не по-зле от останалите, че това е единствената възможност да си изкарва един приличен хляб, който – в зависимост от степента на прилежност – може да бъде гарниран c черен хайвер и пеницилирано сирене.
Израстването на пъдаря в йерархията не е самоцел. То е необходимо условие за изграждането на неговия авторитет и е пряко свързано със семейната и родовата му реализация по всички равнища на фирмените структури. Добре обмислената кадрова стратегия в това отношение изисква той, пъдарят, да бъде истинското лице на фирмата, с неограничени права за достъп до банкови и секретни материали.
А гордост или не, лицето на фирмата си остава лице. Имидж, както биха казали някои интелектуалтрегери. Безценен, когато трябва да се печелят хамали, шофьори, митничари, сарафи, катаджии и всякакви други превозвачи и извозвачи. Незаменим, когато трябва да се информират простосмъртните за богоугодните дела на помазаните. По сталински твърд, когато трябва да се разправи с враговете на народа и фирмата. И по библейски блажен*, когато бъде оставен без височайшето благоволение.
* за онези, които са забравили: “Блажени са нищите духом”