Баба Марта бързала,
на сервиза вързала
правила и бели, и червени,
за да бъдат всички обновени.
Правила на бялата хартия,
смислово червени кат’ “ония”,
да зарадват всеки от сервиза,
да дерзае всеки зарад приза.
Баба Марта тичала,
в пенсия се вричала,
но ако на пенсия остане,
щяла на сервизен спец да стане.
Та затуй с усмивка бяла,
Баба Марта пяла, бдяла
и накрай си съхранила поста,
та в сервиза да се чувстват гости.
Баба Марта сбирала,
туй, що не отбирала.
Затова край нея вечно има
мартенички лятос или зима.
И на всички, и на всички
тя дарява мартенички,
мартенички бели и червени,
та в сервиза все да са засмени!