Статистиката сочи, че през 1995 година около 62 процента от служителите на фирмата са били на възраст под 40 години. През 1998 година този процент е вече 43.5, а за настъпващата 2001 година се очертават не повече от 28 процента. Причината за това рязко покачване на средната възрастова граница се дължи не толкова на закономерното „остаряване“ на наетите вече служители, а предимно на провежданата през последните 3-4 години политика на освобождаване от работа предимно на младите служители от персонала на фирмата. За пет години официалният списъчен състав на персонала е намалял с 10 души. В продължение на гореизложеното може да се посочи фактът, че през 1995 година във фирмата работят 18 души, родени след 1960 г., докато към днешна дата те са само 10, като съществува сериозна вероятност в края на следващата година те да са намалели още наполовина… Изводът се налага от само себе си: фирмата остарява …
Има ли разумно обяснение за това, че никой до този момент не е забелязал прогресивно развиващата се тенденция? Разбира се, обяснението е много простичко – на помощ отново е извикана статистиката. Оказва се, че въпреки изложените по-горе факти, средната възраст във фирмата през годините не се е покачвала скокообразно, а плавно, с разумната стойност от около единица на година, т.е. толкова, с колкото пораства всеки човек за една година… Забавно, нали?
Логично е рано или късно да възникне неотложна необходимост от „вливане на свежи сили“ в застаряващата и полуканонизирана чиновническа структура. Фактът, че въпреки прокламираните „съкращения“, до този момент няма закрити щатове и работни места, говори ясно, че това е една от стратегическите линии на компанията. Очевидно е, че новоназначаваните млади хора няма да притежават опита и квалификацията на тези, които по една или друга причина са отстранени през последните години. Това предполага нови инвестиции в персонала като резултат от изградената липса на приемственост. Времето, необходимо за обучение на новите служители от своя страна ще представлява време на несигурност за клиентите на фирмата по отношение на тяхното обслужване … и т.н. …
Въпросът, който всеки от нашите читатели вече си задава, е: защо се прави всичко това? Кому е нужно да лови мухи с топ? Има ли смисъл в подобна персонална политика? Защото очевидно наличието на мисъл и наличието на смисъл са две взаимно несвързани понятия, когато става въпрос за наличието на интереси.
И точно тук, в завръзката на въпросите, приключва нашият плебейски анализ. С отворен финал като български филм. Ако искате да видите отговори в следващия брой на вестника, просто ни ги изпратете … в началото на следващото хилядолетие.