Когато говорим за неуморните труженици, за онези невидими пчелички, които натворяват видими дела, ще бъде позорно да отминем с мълчание жената от портрета. Всеки законотворец в Народното събрание ще преклони засрамено глава пред направеното от нея; всеки юрист, специализирал Трудово право, ще се върне на учебната банка; всеки данъчен инспектор ще изпита желание да се прегледа при психолог.
Защото безпределни и нестандартни са идеите й и тя намира точното време и начин, за да ги осъществи. Времето не е в състояние да срази трудовия й ентусиазъм. Нещо повече – докато при повечето хора напредването на възрастта е причина те да се примиряват с новото, при нея то е само натрупан опит в стремежа за подпомагане на младите да се примирят с остарялото.
Годините, прослужени на социалистически пост, са дали благотворното си влияние за всяка нейна социална стъпка и тя мисли по държавнически строго и великодушно. Факт е, че в днешното мръсно време тази жена е успяла да се опази както от овладяване на буржоазните езици – немски, английски и пр., така и от основния идеологически коз на зрелия капитализъм – компютърната грамотност. Всичко това не само не й пречи, но дори й помага да изпълнява с болшевишки устрем служебните си отговорности. Адаптивното й мислене й отрежда място между най-големите и заслужили имена в аналите на една фирма-легенда на българския пазар. А пазарните й умения я отвеждат на една от най-ръководните длъжности в тази фирма, откъдето тя гледа на света и до днес.
Прекланяйки се пред светлия пример и пред дръзновението, с което тази жена създава правила за света, на нас, обикновените хора, не ни остава нищо друго, освен да повторим думите на поета:
Честит е всеки следващ ден,
от нея oсчетоводен.