Комуникацията – мит или реалност?

Нови модели за социални контакти в корпоративна среда

„На Есме с обич и омерзение“ – с такова посвещение започва един от разказите на Дж. Д. Селинджър. Може би скоро и служителите на Голямата фирма ще поставят такива посвещения на компютрите си, където гордо ще се мъдри иконката „ЕСМЕ“.

В случая не става въпрос за екзотична красавица, а за проектираната социална мрежа за ежедневна употреба в работна среда. Според замисъла тя трябва да дава възможност на служители със специфични познания и опит в компанията да се свързват в мрежа и да обменят информация помежду си.

Новото приложение ще стопи извиненията за ползването в работно време на публични мрежи като Facebook и чатенето в тях. Пиар терминът за тази полза е: „възможност на потребителите да упражняват контрол върху своите комуникационни потребности“.

Продуктът ще спомага за изграждането на общности и ще стимулира ефективните контакти между служителите. Трябва да отбележим, че темата за социалните контакти стоеше в дневния ред на ръководството още преди десетина години. Още тогава прозорливата първа дама на Семейството се опита да въведе дистанционния офис като разходоспестяваща система. Предложението й беше отхвърлено, защото се появиха съмнения за асоциализиране на неявяващите се служители.

Стремителното развитие на компютрите и глобалните комуникации обаче е на път да преодолее и този последен препъни-камък. Система от потребителски групи и профили ще дава възможност на служителите да си сътрудничат много по-тясно, отколкото при традиционните начини за комуникация. Освен това, за разлика от обикновените вербални контакти, тук никой няма да е в състояние да се отметне от думите си, защото те ще бъдат регистрирани и архивирани – съгласно глобалните цивилизационни изисквания за борбата с тероризма и неформалното общуване.