Когато нещата някъде тръгнат на зле, има само две възможности: те да се оправят или да тръгнат още по-зле.
Реформата във Фирмата тръгна на зле още от самото начало. Имаше период, когато всички казваха, че боксува, имаше друг период, когато всички казваха, че няма такава…
Но накрая настъпи часът на истината – реформата тръгна с пълна сила и с невероятната мощ на лавина помиташе всичко старо след себе си.
И нещата тръгнаха … нанякъде. Хората – също.
И над всички изгря кокетната усмивка на една позастаряла, но преуспяла чиновничка и сгърченият поглед на един преуспял, но позастаряващ бизнесмен…
И стана чудо. Като в добрите стари приказки, дойде време лошите да бъдат наказани. И те бяха.
И дойде време лошото да бъде забравено. И то беше.
И дойде времето на сбъднатите желания: от всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите…
Писаните закони и наредби във фирмата бяха забравени – те вече не бяха нужни. Съзнанието на служителите достигна немислими висини – те вече сами се предлагаха за наказание. Работата с клиентите достигна немислими дълбини: те вече сами се молеха да платят, за да бъдат обслужени.
И Фирмата стана първият остров в републиката, където се проведе истинска реформа, която даде истински и пазарни резултати. Можем само да се надяваме, че управленските кадри в цялата страна, във всички дейности и нива, притежават същото равнище и начин на мислене, защото само в такъв случай можем да заявим на езика на Фидел лелеяното: „Венсеремос!“